Продажбите зависеха от таксите на маркетплейса, а собственият магазин беше само на португалски, със снимки без никакви описания.
Трима художници, една пещ и 412 шарки, много от тях пренесени от фасади от XIX век в Порто. Търсене имаше далеч извън Португалия, но купувачите в чужбина намираха плочките през маркетплейс, който взимаше до 15% от всяка поръчка плюс такси за обяви и задържаше връзката с клиента.
Собственият магазин не можеше да се конкурира: говореше само португалски, показваше цени само в евро, а снимките му не се виждаха в търсенето по изображения, на което разчитат купувачите на плочки. Задачата звучеше просто: собственият магазин да стане мястото, откъдето светът купува тези плочки.